29.06.2007 г., 10:25 ч.
Спомен
В памет на много специален
за мене човек, велик българин,
на 30 юни се навършват 5 год.
от смъртта му.
Теб те няма.
Ти отдавна спиш
в оня сън със ангелите
и крилата.
Аз съм тук сама,
потънала във скръб
и стискам камъче
в ръката.
Камъчето от Ефрат.
Малък къс любов,
останала за мен
в сърцето.
Благословената
до тебе бях,
ще бъда винаги,
дори в небитието.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поклон и поздрав за стиха!
-
!!!
Поклон! -
Скъп спомен...!
Поклон! -
Поклон!!!
-
Много хубав стих!!!
Поклон!!! -
Прав си Ангар, поправих се!А това на Низами като го прочетох изтръпнах.
-
Чудесно посвещение!
Човек винаги остава жив,докато има кой да го носи в сърцето си!
Поклон! -
"А той - той спеше оня сън дълбок,
от който ни събужда само Бог!
Ще спим, доде тръбите протръбят
часа на страшния небесен съд!" /Низами/.
Много е хубаво посвещението - достойно посвещение за достоен човек! Но може би да не го наричаш голям българин, а достоен българин, или велик българин, или истински българин...! И "голям българин" е добре, но може да се свърже и просто с едър, снажен човек! Може и да е бил такъв, но това не е качество, което да се изтъква в посвещение. -
Истински изживяно!Поздрав!
-
хубаво е това посвещение!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
