29.06.2007 г., 10:25

Спомен

861 0 10


                                В  памет  на  много специален
                                за мене човек, велик българин,
                                на 30 юни се навършват 5 год.
                                                           от смъртта му.



                                 Теб  те  няма.
                                 Ти  отдавна  спиш
                                 в  оня  сън  със  ангелите
                                 и  крилата.

                                 Аз  съм  тук  сама,
                                 потънала  във  скръб
                                 и  стискам  камъче
                                 в  ръката.
            
                                 Камъчето  от  Ефрат.
                                 Малък  къс  любов,
                                 останала  за  мен
                                 в  сърцето.

                                 Благословената
                                 до тебе  бях,
                                 ще бъда  винаги,
                                 дори  в  небитието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...