Jan 24, 2021, 7:16 AM

Спомен

  Poetry » Love
334 0 2

Помня нощта, в която съня ми

от твойта усмивка прокуден бе. 

Космосът побра се в дома ми, 

а покрива се превърна в небе...

 

Устните докосваха тъмата.

Дланите ни милваха Всемира. 

Дъхът възпламени сърцата

и времето спря да извира... 

 

Аз вечността в секунда скрих, 

познал предела на безкрая... 

От твоя Граал отрова пих,

пречистих се в греха на Рая!

 

Вселената до дъно опознах -

ти бе най - хубавото в нея!

И нов дом с радост съзрях-

щях в сърцето ти да заживея... 

 

Но утрото ме подигра със смях -

събуди ме сам и бездомен.

Отлетял бе сладкият грях,

но остана чудния спомен... 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...