Jan 24, 2021, 7:16 AM

Спомен 

  Poetry » Love
193 0 2

Помня нощта, в която съня ми

от твойта усмивка прокуден бе. 

Космосът побра се в дома ми, 

а покрива се превърна в небе...

 

Устните докосваха тъмата.

Дланите ни милваха Всемира. 

Дъхът възпламени сърцата

и времето спря да извира... 

 

Аз вечността в секунда скрих, 

познал предела на безкрая... 

От твоя Граал отрова пих,

пречистих се в греха на Рая!

 

Вселената до дъно опознах -

ти бе най - хубавото в нея!

И нов дом с радост съзрях-

щях в сърцето ти да заживея... 

 

Но утрото ме подигра със смях -

събуди ме сам и бездомен.

Отлетял бе сладкият грях,

но остана чудния спомен... 

© Калин Пантов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??