Спомен от Арапя
1.1K
0
1
Потъна голо и червено, слънцето зад хоризонта
и гларусите спряха да летят.
Обгърнати от сянка на крайбрежни гъстълаци,
палатки, каравани спят.
И някъде китара звуците разнесе,
върху тепсията от морска шир.
Последваха ги думи на пиянски песни,
бохемски на среднощен пир.
Запален огън, бягащи искри разгонва,
по димната пътека към небето,
край него песента ехти
и бяга по вълните на морето.
А някъде над Странджата широколистна,
загърната в столетен дъб,
луната кротичко увиснала,
подпряна върху своя ръб.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
