Пред старата порта  на нашата къща

спирам отново със свито сърце.

Мирис чимширен отново ме връща

в моето детство и съм хлапе!

Баба ме среща, как се вълнува, 

оправя косите ми  несръчно с ръце. 

Говори ми нещо, все ме целува,

повежда ме вътре със сияйно лице!

Трапезата сложена с много надежда

и баница, вита специално за мен!

Присядам, а тя отново подрежда,

че мене е чакала през целия ден!

Няма я вече! А в старата къща

пусто и тихо е  и тъжно за мен. 

Само чимширът отново ме връща

в спомен далечен  за радостен ден!