Спомен От Изгрев До Залез
Онези сладки дни,
помниш ли ги, мила, ти,
помниш и нас, нали,
помниш, но забрави думите си свои
и сълзи вчера ти пророни,
не ме боли, любовта ти ме гори,
защо пак с мене не си до зори
и защо слънцето залезе,
защо в спомена навлезе,
преди аз и ти да го видим,
случи се, без да го предвидим.
Случайно минах пак оттам,
спомних си любовния капан,
заложен бе за други двама,
техен ред е в таз измама.
Денят се събуди тъй щастлив,
огрян бе от момента ревнив,
слънцето се събуди за нова любов
и каза ми: бъди към нея ти жесток.
Не, и това не го умея,
и без нея щастлив ще живея,
за капана пак там копнея,
след самотата пак да съм с нея.
Последен ще е танцът за двама,
желаейки любовта, таз измама,
любов не желай,
туй е лошият край,
изживявай и дарявай,
но с любов не прекалявай.
Къде съм сега и пиша това?
- очарован на камъка седя,
спомен залеза следи,
там, където бяхме аз и ти,
помниш туй сигурно, нали,
късно е вече, спомена забрави!
помниш ли ги, мила, ти,
помниш и нас, нали,
помниш, но забрави думите си свои
и сълзи вчера ти пророни,
не ме боли, любовта ти ме гори,
защо пак с мене не си до зори
и защо слънцето залезе,
защо в спомена навлезе,
преди аз и ти да го видим,
случи се, без да го предвидим.
Случайно минах пак оттам,
спомних си любовния капан,
заложен бе за други двама,
техен ред е в таз измама.
Денят се събуди тъй щастлив,
огрян бе от момента ревнив,
слънцето се събуди за нова любов
и каза ми: бъди към нея ти жесток.
Не, и това не го умея,
и без нея щастлив ще живея,
за капана пак там копнея,
след самотата пак да съм с нея.
Последен ще е танцът за двама,
желаейки любовта, таз измама,
любов не желай,
туй е лошият край,
изживявай и дарявай,
но с любов не прекалявай.
Къде съм сега и пиша това?
- очарован на камъка седя,
спомен залеза следи,
там, където бяхме аз и ти,
помниш туй сигурно, нали,
късно е вече, спомена забрави!
© Никой Някой All rights reserved.
