fucking_mind (Никой Някой)
27 32
Jan 14, 2008, 12:13 PM

Спомен От Изгрев До Залез 

  Poetry » Love
1621 0 3
Онези сладки дни,
помниш ли ги, мила, ти,
помниш и нас, нали,
помниш, но забрави думите си свои
и сълзи вчера ти пророни,
не ме боли, любовта ти ме гори,
защо пак с мене не си до зори
и защо слънцето залезе,
защо в спомена навлезе,
преди аз и ти да го видим,
случи се, без да го предвидим.
Случайно минах пак оттам,
спомних си любовния капан,
заложен бе за други двама,
техен ред е в таз измама.
Денят се събуди тъй щастлив,
огрян бе от момента ревнив,
слънцето се събуди за нова любов
и каза ми: бъди към нея ти жесток.
Не, и това не го умея,
и без нея щастлив ще живея,
за капана пак там копнея,
след самотата пак да съм с нея.
Последен ще е танцът за двама,
желаейки любовта, таз измама,
любов не желай,
туй е лошият край,
изживявай и дарявай,
но с любов не прекалявай.
Къде съм сега и пиша това?
- очарован на камъка седя,
спомен залеза следи,
там, където бяхме аз и ти,
помниш туй сигурно, нали,
късно е вече, спомена забрави!

© Никой Някой All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Невероятен спомен, спомен за изгреви, спомен за залези и времето от залез до изгрев, но не забравяй че има време и от залез до изгрев което чака да стане твой спомен
  • Добре дошъл и от мен...Пиши още...
  • Приказна творба...пропусната в
    маратона на многото стихове...
    нежно и красиво...радвам се, че прочетох.
    с обич, Николай.
Random works
: ??:??