Jul 29, 2008, 2:25 PM

Спомен след спомен...

  Poetry » Other
866 0 27

През вратата надничам.
Плахо. Едва.
А асмата на двора ми кима.
Ярко слънце навън. Синева.
Пролетта е постлала килима...
Цвят на ябълка.
МомИнски сълзИ.
И божурите, пръскащи огън.
Светлината искри, на вълни,
и залива ме спомен след спомен...
Днес огнището тъжно е, спи...
и във двора е тихо до болка...
Само моето детство шепти,
тича още нагоре - надолу...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...