Спомен в залеза...

Една през бури минала корвета,

в платната – вятър и плющящ, и галещ...

Бе някъде из Южните морета,

а фантастичен там е всеки залез...

Внезапен спомен вихрено ме лашна

във бездната на Миналото време...

... Вечерен бриз в палитрата изящна

на залезът играеше над мене

и смесвайки със луда страст боите

на Слънцето събрал от светлината,

раздухваше пожар и във звездите

да светят из нощта през тъмнината...

... Нелепо е, че Времето отмива

от спомените тъжната патѝна,

а всичко беше толкова красиво

и тъй е меланхолно, че отмина...

На бряг скалист не свети фар забравен,

към него никой не пътува вече...

(Метафора изящна за оставен

скъп спомен през една далечна вечер...)
 

Небето сиво на екран прилича,

по него залезът играй с боите

и силует божествен на момиче

изплува там на фона на звездите...

На залезът магията чаровна

в греховния му танц със ветровете –

бе всичко, дето исках да си спомня

от лудата игра на цветовете...

А в образа изваян от звездите

усмихваше се миналото време,

щом звездното момиче от мечтите

със лека стъпка идваше към мене...

И властна гравитация ме тласна

на Вечността съдбата да изпитам,

щом залезът величествен угасна

и ускори морето своя ритъм...

... Какво е Споменът сега?... Какво е?...

Не е ли миг от Миналото време,

което мислех някога за свое –

не знаейки какво ще ми отнеме!...

... За него се твърди, че е безкрайно,

но нямаме си сетива за Вечност

да осъзная страшната му тайна,

че няма да повтори нея вечер,

в която имаше Едно момиче,

но плашех се от страстното му тяло

не схващайки, че Времето изтича

и не предвижда втори шанс с начало...

... И само този залез фантастичен

миражно затрептял над Океана,

със образ нереален на момиче

единствено във спомена остана...

08.03.2018.