Спомен за една любов
Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни,
в които мислехме, че има много време.
И го пиляхме във фалшиво безразличие.
А след години съжалихме.. През септември.
Онази кръчма, дето ходихме в снега
да пием бира с необелени картофи..
Наскоро минах - няма и следа.
След нас - потоп. Пред нас - посоки.
А пейката до близката река,
където се събирахме с познати -
седи си там. Самотен е брега.
Отъпкват му тревата непознати.
Сега.. Довиждане!
..че времето отдавна ни изтече.
Ако можех, даже щях да те прегърна.
Макар, че.. с теб едва ли ще се видим вече.
Но така си казват хората на тръгване.
Браво
