Спомен за една любов
Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.
Помниш ли онези дни безгрижни,
в които мислехме, че има много време.
И го пиляхме във фалшиво безразличие.
А след години съжалихме.. През септември.
Онази кръчма, дето ходихме в снега
да пием бира с необелени картофи..
Наскоро минах - няма и следа.
След нас - потоп. Пред нас - посоки.
А пейката до близката река,
където се събирахме с познати -
седи си там. Самотен е брега.
Отъпкват му тревата непознати.
Сега.. Довиждане!
..че времето отдавна ни изтече.
Ако можех, даже щях да те прегърна.
Макар, че.. с теб едва ли ще се видим вече.
Но така си казват хората на тръгване.
Свързани произведения
Коментари
-
Много хубав стих
Браво -
Има бисерчета тук.
Браво! -
Спомени, спомени - мили, любими, написани в рими. Ами, какво да кажа, то Стойчо, Петър, Маргото и Гаврил са го казали най-добре. Поздрави!
-
Много хубав танц на благозвучието със сюжета и емоцията! Събужда мисли и картини.
-
Върховен стих!
-
Не е последен този стих... просто е дошло време да узрее.
-
Спомените верни следват-
като неизменна,будна стража...
И с тях любовта е последна,
но верността й ще те опази!
Поздравления, Петя и с пожелания за нови творчески търсения!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
