Dec 24, 2022, 10:03 AM

Спомен за гора 

  Poetry » Other
745 0 0

Аз искам да горя от тази прелест

и с плам да те сънувам в зимна нощ.

А в твоя студ да стискам зъби с челюст –

възкръснал от красив и бял разкош.

 

Смирен трептя за всички земни сили,

стаен от плач и мирис на кора.

О, пак си тук след сто и две години –

да пламна жив у спомен за гора.

© Небесен Владетел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??