Спомен за гора

24.12.2022 г., 10:03 ч.

Поезия » Друга

531 0 0

Аз искам да горя от тази прелест

и с плам да те сънувам в зимна нощ.

А в твоя студ да стискам зъби с челюст –

възкръснал от красив и бял разкош.

Смирен трептя за всички земни сили,

стаен от плач и мирис на кора.

О, пак си тук след сто и две години –

да пламна жив у спомен за гора.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.