Спомен за гора
1.1K
0
0
Аз искам да горя от тази прелест
и с плам да те сънувам в зимна нощ.
А в твоя студ да стискам зъби с челюст –
възкръснал от красив и бял разкош.
Смирен трептя за всички земни сили,
стаен от плач и мирис на кора.
О, пак си тук след сто и две години –
да пламна жив у спомен за гора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Небесен Владетел Всички права запазени
