Спомен за лято
Спомен за лято
В утрото се раждам алена.
Облак свилен риза ми намята.
По слънчевата стълба спускам се
и скачам в гривата на вятъра.
В очите на дъжда се плисвам,
събирам изумрудена роса,
гася пожар от грейналите макове
в пшениченото златно на деня.
Изкачвам трелите на птича песен
и търся връх - да мога да летя,
в простора синкав слагам отпечатък -
криле на пеперуди под дъга.
На пухче от глухарчета присядам,
прегърнала копнежа на щурците.
Лилаво-влюбено разтапям залеза
преди възторга на звездите.
© Пепи All rights reserved.
