Спомен за любовта
Витоша забулена в дъждовен облак,
който тъжно се влачеше към града.
А вятърът сърдито и бурно бучеше,
прививайки дърветата с кънтеж.
Душата ми в тон с тъмата,
страдаше за отминалите дни,
когато тихо чаках твоята изненада,
грешници да бъдем в нощта ни.
Но споменът от Люлин планина
сякаш с невидима ръка от раз,
разкъса облаците тъмни, мрачни,
а слънцето огря поляната пред нас.
Това бе силата на нашата обич,
преборила се с толкоз бури - хали,
за да грее още с топлината силна
и уханието на липовите цветове.
Все тъй ще дерзая с любовта си,
даваща ми сили да летя високо.
С мечтите за красивото в живота,
на клада за теб, любов, да изгоря.
© Елена All rights reserved.
