vyatur13 (Елена)
209 1586
6.07.2014 г., 19:43 ч.

Спомен за любовта 

  Поезия » Любовна
441 0 5

Витоша забулена в дъждовен облак,

който тъжно се влачеше към града.

А вятърът сърдито и бурно бучеше,

прививайки дърветата с кънтеж.

 

Душата ми в тон с  тъмата,

страдаше за отминалите дни,

когато тихо чаках твоята изненада,

грешници да бъдем в нощта ни.

 

Но споменът от Люлин планина

сякаш с невидима ръка от раз,

разкъса облаците тъмни, мрачни,

а слънцето огря поляната пред нас.

 

Това бе силата на нашата обич,

преборила се с толкоз бури - хали,

за да грее още с топлината силна

и уханието на липовите цветове.

 

Все тъй ще дерзая с любовта си,

даваща ми сили  да летя високо.

С мечтите за красивото в живота,

на клада за теб, любов, да изгоря.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ели,
    Благодаря ти Сан !
  • Прекрасно, Елена!
  • Ти умееш да обичаш силно и красиво, Лена.
    Затова и цялата природа е с теб...
  • Младен с приятел като теб, човек може да вярва ,благодаря ти ! Хубава и щастлива да е вечерта ти !
  • Силна любовна изповед, звучаща съвсем автентично. Затворих очи и си представих нарисуваната с "поетична четка" картина до силния финал, който ме накара да потръпна.

    Поздравление, Елена! Щом имаш силата и страстта да обичаш така, значи всичко е обратимо и подлежи на сбъдване.

    Твой: Мисана
Предложения
: ??:??