alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Jun 6, 2009, 10:34 AM

Спомен за майка ми 

  Poetry » Phylosophy
2289 0 17

Спомен за майка ми 

 

Помолих я, да  нарисува  цвете…

Тя  даже  не  погледна  към  молива.

Взе  кърпата, избърса  си  ръцете 

и  до  килера  в  ъгъла  отиде.

 

Във  малкото  пакетче  от  хартия

поровиха  вълшебните ù пръсти.  

Тя  знаеше, че  семената  крият

изкуството цветята да възкръсват. 

 

Заведе ме  в  градинката  пред  къщи.

С  привичен жест  в  земята  ги  разпръсна    

и  тихичко  ми  каза: – Тук  се  връщай,

ще  стане  чудо  рано  или  късно.

 

Мечта  зелена  утре  ще  покълне

и  ще  я  видиш  после  да  пораства. 

Росата  рано сутрин  ще  я  кърми, 

небето  ще  я  мами с обич страстна. 

 

Магията  пред  теб  ще  се  получи, 

но  ще  я  видиш  само  ако  искаш.

И  цветовете  живи  ще  са  ключа, 

научил  те за  другите  да  мислиш.    

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??