Спомен за майка ми
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде.
Във малкото пакетче от хартия
поровиха вълшебните ù пръсти.
Тя знаеше, че семената крият
изкуството цветята да възкръсват.
Заведе ме в градинката пред къщи.
С привичен жест в земята ги разпръсна
и тихичко ми каза: – Тук се връщай, ...