Спомен за майка ми
Спомен за майка ми
Помолих я, да нарисува цвете…
Тя даже не погледна към молива.
Взе кърпата, избърса си ръцете
и до килера в ъгъла отиде.
Във малкото пакетче от хартия
поровиха вълшебните ù пръсти.
Тя знаеше, че семената крият
изкуството цветята да възкръсват.
Заведе ме в градинката пред къщи.
С привичен жест в земята ги разпръсна
и тихичко ми каза: – Тук се връщай,
ще стане чудо рано или късно.
Мечта зелена утре ще покълне
и ще я видиш после да пораства.
Росата рано сутрин ще я кърми,
небето ще я мами с обич страстна.
Магията пред теб ще се получи,
но ще я видиш само ако искаш.
И цветовете живи ще са ключа,
научил те за другите да мислиш.
© Александър Калчев All rights reserved.
