May 5, 2021, 11:52 PM  

Спомен за река Дунав

  Poetry
1.7K 0 0

 

Завърнах се след години при нея.

При голямата пълноводна река.

Стоя носталгично на кея

и скришом преглъщам сълза.

 

Вълните, чайки, корабно платно,

оная стръмна уличка с паважа.

Коминът с щъркеловото гнездо.

Чадърите по пясъка на плажа.

 

Всичко наоколо е както преди…

В рибарска лодка залязва денят.

Над шлепа задрямал луната струи,

снагата речна - в звезден брокат.

 

В безумна младост плувахме, река.

Водата ти ни беше до колене.

Пораснахме. Отминаха лета,

а дните ни с теб - отминало време.

 

От малко поточе до голяма река

любовта към морето те води.

Като теб, в морето от хора открих

любовта, без която не мога.

 

Знаеш ли, заприличах на теб.

Уж тиха, а понякога стихия голяма.

Нежна с песъчинките на брега,

и безпощадна към подводния камък.

 

От пясък кули все издигах…

щом рухваха ,започвах пак!

Течеш във вените ми. И съм жива,

щом вдъхна мириса ти на вода.

 

Ако носталгия във делничния хаос

споходи ме по теб и затъгувам,

отварям нотите на онзи валс, на Щраус

и с теб се сливам, мой син Дунав!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...