Apr 23, 2020, 12:08 AM

Спомен за щуреца

1.6K 0 0

Във фалшив хор до вчера пях

като щурец на гола поляна,

безумница не сторила грях,

не облякла подла премяна.

Колко ли дни се изплъзнаха

като просяк протегнал ръка,

колко нощи без сън осъмнаха

като ослепяла сова от тъга.

 

Беше лудост

- младостта ми пропиляла.

Беше горест

- душата в огън изтляла.

Беше...

....миналото вързах

и в бъдното се взрях.

 

Щурецът все още скрибуца

в прегорялата суха трева

със заседнала в гърлото буца

оглушал от своята съдба.

И тъй все още се щурка щуреца

и все още живота си търкаля

послушал съвета на мъдреца

никому песен вече не дарява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Олга Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...