Във фалшив хор до вчера пях
като щурец на гола поляна,
безумница не сторила грях,
не облякла подла премяна.
Колко ли дни се изплъзнаха
като просяк протегнал ръка,
колко нощи без сън осъмнаха
като ослепяла сова от тъга.
Беше лудост
- младостта ми пропиляла.
Беше горест
- душата в огън изтляла.
Беше...
....миналото вързах
и в бъдното се взрях.
Щурецът все още скрибуца
в прегорялата суха трева
със заседнала в гърлото буца
оглушал от своята съдба.
И тъй все още се щурка щуреца
и все още живота си търкаля
послушал съвета на мъдреца
никому песен вече не дарява.
© Олга Дамянова All rights reserved.