Спомен за ракийцата на Дядо
СПОМЕН ЗА РАКИЙЦАТА НА ДЯДО
... засиял по икиндия, кривнал своя чер мустак,
дядо с джибри за ракия ко̀нчето си впряга пак,
дъхат втасалите круши – и каручката скрипти,
дядо благ тютюнец пуши, свил под капрата пети,
да ми върнеш, ей, детето! – баба кротко го гълчи,
чезнат подир нас в селцето осланените бахчи,
мъж, по-як и от Балкана, няма друг околовръст! –
в огънеца под казана си реди дръвца на кръст,
на ракийцата си бае! – в билки пастрени слова,
аз – в тефтера си потаен – ги записах след това,
сякаш ракиджийско жури, от зори до късен мрак
трима селски пияндури! – смучат лютия първак,
и връз одъра със слама, на възглаве – стар кютюк,
дядо – светнал триста грама, ме завива с ямурлук,
нийде сън не спах, тъй сладък, и не ядох втасал плод! –
тя – ракийцата на дядо! – ще ми грее цял живот.
© Валери Станков All rights reserved.
