Спомени
Някъде близо две-три години
бяха мигове хубави
и незабравими.
Говореше ми нежно, радваше се и се смееше,
не минаваше и ден, в който да не лудуваше.
С удоволствие пускаше музика и танцуваше,
дойдеше ли пладне,
все на някъде хукваше.
Забавляваше се въпреки лошите дни
и си живееше живота
напук на всички.
Спомням си веднъж
в една лятна нощ,
разказваше ми нещо,
свързано с твоите младини,
разказваше ми какви си ги вършила
във времето, когато
на училище си ходила.
Разказваше ми как сте бягали от почти всички часове,
как сте се събирали,
как сте свирили и пеели
в твоята квартира
с твоите неразделни
приятели,
също така и на една ливада,
която вие наричахте
Ботева поляна.
Спомням си всяка дума, казана от теб,
спомням си как
се усмихваше като дете.
Не съм те забравила и няма да го направя,
добра майка като теб
не се забравя.
Ти си тръгна и напусна
този свят,
но знай, където и да си
и откъдето и да ме гледаш,
ти ще живееш винаги
дълбоко в сърцето ми, дори и да минат хиляди години.
Обичам те, мамо!
© Пепи Петрова All rights reserved.
