Спомени
Вино със рубинен цвят
потъва в поглед замечтан,
който завинаги привързан е
към всяка мисъл, всеки блян.
Топи се восъчната свещ,
а пламъкът пречупва вечността,
споменът изгаря неохотно,
тлее пламъкът със песента.
Всеки стон назад ме връща,
в живот без радост, без тъга,
живот, на спомена обречен,
живот, отминал, без рубинена вина.
Цигарен дим в огледало се оглежда
и търси същност и съдба,
после сам във нищото потъва,
потъва в мойта блага самота.
© Ами Тола All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
