Спомени
Вино със рубинен цвят
потъва в поглед замечтан,
който завинаги привързан е
към всяка мисъл, всеки блян.
Топи се восъчната свещ,
а пламъкът пречупва вечността,
споменът изгаря неохотно,
тлее пламъкът със песента.
Всеки стон назад ме връща,
в живот без радост, без тъга,
живот, на спомена обречен,
живот, отминал, без рубинена вина.
Цигарен дим в огледало се оглежда
и търси същност и съдба,
после сам във нищото потъва,
потъва в мойта блага самота.
© Ами Тола All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
