22 нояб. 2006 г., 00:43

Спомени 

  Поэзия
1064 0 4

Спомени

 

Вино със рубинен цвят

потъва в поглед замечтан,

който завинаги привързан е

към всяка мисъл, всеки блян.


Топи се восъчната свещ,

а пламъкът пречупва вечността,

споменът изгаря неохотно,

тлее пламъкът със песента.


Всеки стон назад ме връща,

в живот без радост, без тъга,

живот, на спомена обречен,

живот, отминал, без рубинена вина.


Цигарен дим в огледало се оглежда

и търси същност и съдба,

после сам във нищото потъва,

потъва в мойта блага самота.

 

© Ами Тола Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??