Спомени
Спомени
Вино със рубинен цвят
потъва в поглед замечтан,
който завинаги привързан е
към всяка мисъл, всеки блян.
Топи се восъчната свещ,
а пламъкът пречупва вечността,
споменът изгаря неохотно,
тлее пламъкът със песента.
Всеки стон назад ме връща,
в живот без радост, без тъга,
живот, на спомена обречен,
живот, отминал, без рубинена вина.
Цигарен дим в огледало се оглежда
и търси същност и съдба,
после сам във нищото потъва,
потъва в мойта блага самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ами Тола Всички права запазени
