22.11.2006 г., 0:43 ч.

Спомени 

  Поезия
1054 0 4

Спомени

 

Вино със рубинен цвят

потъва в поглед замечтан,

който завинаги привързан е

към всяка мисъл, всеки блян.


Топи се восъчната свещ,

а пламъкът пречупва вечността,

споменът изгаря неохотно,

тлее пламъкът със песента.


Всеки стон назад ме връща,

в живот без радост, без тъга,

живот, на спомена обречен,

живот, отминал, без рубинена вина.


Цигарен дим в огледало се оглежда

и търси същност и съдба,

после сам във нищото потъва,

потъва в мойта блага самота.

 

© Ами Тола Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??