Спомени
Разтворих вечерта
във чашата с мастило.
От копчетата
си заших звезди.
Сълзите ми изпраха
нощницата.
От бялото на облаците
ме боли.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Разтворих вечерта
във чашата с мастило.
От копчетата
си заших звезди.
Сълзите ми изпраха
нощницата.
От бялото на облаците
ме боли.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...