Какво остава всъщност от човека?
Една далечна, минала мечта,
една добре утъпкана пътека
и малко обич в миг на самота.
Когато уморена от живата,
намирам някой ъгъл затаен,
загледана в камината спокойно
аз слушаш музиката на Шопен.
Но сякаш не от белите клавиши,
от струните на моето сърце
се леят стоновете от въздишки,
от спомени останали в мъгли...
2003г.
© Снежана Кръстанова-Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
