Спомени
Какво остава всъщност от човека?
Една далечна, минала мечта,
една добре утъпкана пътека
и малко обич в миг на самота.
Когато уморена от живата,
намирам някой ъгъл затаен,
загледана в камината спокойно
аз слушаш музиката на Шопен.
Но сякаш не от белите клавиши,
от струните на моето сърце
се леят стоновете от въздишки,
от спомени останали в мъгли...
2003г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени
