23.03.2008 г., 19:51 ч.

Спомени 

  Поезия
853 0 8

Какво остава всъщност от човека?

Една далечна, минала мечта,

една добре утъпкана пътека

и малко обич в миг на самота.

 

Когато уморена от живата,

намирам някой ъгъл затаен,

загледана в  камината спокойно

аз слушаш музиката на Шопен.

 

Но сякаш не от белите клавиши,

от струните на моето сърце

се леят стоновете от въздишки,

от спомени останали в мъгли...

 

2003г.

© Снежана Кръстанова-Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??