23 мар. 2008 г., 19:51

Спомени 

  Поэзия
743 0 8

Какво остава всъщност от човека?

Една далечна, минала мечта,

една добре утъпкана пътека

и малко обич в миг на самота.

 

Когато уморена от живата,

намирам някой ъгъл затаен,

загледана в  камината спокойно

аз слушаш музиката на Шопен.

 

Но сякаш не от белите клавиши,

от струните на моето сърце

се леят стоновете от въздишки,

от спомени останали в мъгли...

 

2003г.

© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??