Sep 8, 2007, 11:08 AM

Спомени

  Poetry
820 0 1
СПОМЕНИ

Отново затварям очи...
В стари спомени те търся.
Защо при мен не си
от болката да се оттърся!
Защо ли толкова боли?
Та спомените ми са хубави,
нали?
Аз чувам смеха ти, говориш ми ти!
Докосваш ме, приглаждаш коси!
Запалваш цигара,
а после сълзи...
Защо ли толкова боли?
Не е ли сърцето ми загинало?
Защо навън не спира да вали?
Нали всичко вече е отминало?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...