Спомени от детството
Учителят бе млад,
без връзки и без квота –
големият ни брат,
въвеждащ ни в живота.
Разказваше с любов
и пишеше красиво.
Добър, макар и строг,
обичан мълчаливо.
От него пръв разбрах
за другите планети.
Селото тъне в мрак,
в нас – газениче свети.
На пламъка му блед
разлиствам прашни книги
в тавана с гредоред
за ханове ювиги.
А онзи Одисей
на Омира, слепеца,
зърно в душата сей –
стебло и живеца.
На нивата с юлар
волове в оран водех,
а дядо, вече стар,
бе пример мой и кóдекс.
Когато във града
пристигнах да се уча,
от селската среда
запазих лай на куче
и хлопот на звънци
в стадата по билата,
и хорът на щурци
в привечерна кантата...
Днес, вместо сух цървул,
в работното ми бюро
съм скрил един мамул
от детството ми щуро.
© Иван Христов All rights reserved.
