Nov 26, 2005, 9:30 PM

Споменът гори

  Poetry
1.5K 0 0
Споменът гори

Нима е невъзможно
да си до мен сега?
Нима е толкоз сложно
да запазиш любовта?

Сега ти си с друга
и щастлив си дори,
май не си струва
сърцето ми да тъжи.

Мразя те и те обичам,
споменът за теб гори
да те забравя се заричам.
Защо в живота ми се появи?

Аз бях щастлива, а сега
душата ми е празна.
По теб изгубих си ума
и позволих да те обикна.

Всичко беше грешка
осъзнавам чак сега
обичах те до вчера
днес мразя те и във съня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...