26 nov 2005, 21:30

Споменът гори

  Poesía
1.5K 0 0
Споменът гори

Нима е невъзможно
да си до мен сега?
Нима е толкоз сложно
да запазиш любовта?

Сега ти си с друга
и щастлив си дори,
май не си струва
сърцето ми да тъжи.

Мразя те и те обичам,
споменът за теб гори
да те забравя се заричам.
Защо в живота ми се появи?

Аз бях щастлива, а сега
душата ми е празна.
По теб изгубих си ума
и позволих да те обикна.

Всичко беше грешка
осъзнавам чак сега
обичах те до вчера
днес мразя те и във съня!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Томицина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...