26 нояб. 2005 г., 21:30

Споменът гори

1.5K 0 0
Споменът гори

Нима е невъзможно
да си до мен сега?
Нима е толкоз сложно
да запазиш любовта?

Сега ти си с друга
и щастлив си дори,
май не си струва
сърцето ми да тъжи.

Мразя те и те обичам,
споменът за теб гори
да те забравя се заричам.
Защо в живота ми се появи?

Аз бях щастлива, а сега
душата ми е празна.
По теб изгубих си ума
и позволих да те обикна.

Всичко беше грешка
осъзнавам чак сега
обичах те до вчера
днес мразя те и във съня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Томицина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...