Споменът красив е жив
Споменът красив е жив
Нощта чертае светлосенки,
заслушана във ритъма игрив,
а ти и аз сме бледи сенки,
в които споменът красив е жив.
Нощта простря ръце и ме прегърна,
докосна ме със своя син воал.
Не можех даже да отвърна.
Да ти разкажа, ти не би разбрал.
Не искам с нея да говориш,
защото тя обича само мен.
Поиска ли ти се да спориш,
внимавай, ти ще бъдеш победен!
Нощта обича стиховете,
които все на тебе посветих.
Във тях целуват се мечтите
и любовта неземна приютих.
Нощта чертае светлосенки,
заслушана във ритъма игрив,
а ти и аз сме бледи сенки,
в които споменът красив е жив.
Мария Мустакерска.
© Maria Mustakerska All rights reserved.
