Споменът за мен, ще бъде музика
Ще се събудят птиците по клоните,
и вятърът, ще бъде много нежен.
Усмихвайки се слънчеви надеждите,
във дните ще поникнат в песен.
Понякога ще идвам късно вечер,
със пръсти ще разравям пепелта.
Ще искам да те стопля във съня ти,
а теб ще те боли от липсата...
Тогава тихо ще нашепна песните,
които никому, така не съм изпяла.
Със смях ще ти разказвам приказки,
ще бъдеш принца, аз принцеса бяла.
Ръка ще ти протегна, и под небето
ще тръгнем на разходката ни звездна.
На съмване ще ме целунеш нежно,
и песенно ще бъде утрото събудено...
Тогава усмихни се. Била съм с теб,
наяве или в сън, нали било е хубаво.
А споменът за мен, ще бъде музика,
която ще изпееш, нежно и красиво.
и вятърът, ще бъде много нежен.
Усмихвайки се слънчеви надеждите,
във дните ще поникнат в песен.
Понякога ще идвам късно вечер,
със пръсти ще разравям пепелта.
Ще искам да те стопля във съня ти,
а теб ще те боли от липсата...
Тогава тихо ще нашепна песните,
които никому, така не съм изпяла.
Със смях ще ти разказвам приказки,
ще бъдеш принца, аз принцеса бяла.
Ръка ще ти протегна, и под небето
ще тръгнем на разходката ни звездна.
На съмване ще ме целунеш нежно,
и песенно ще бъде утрото събудено...
Тогава усмихни се. Била съм с теб,
наяве или в сън, нали било е хубаво.
А споменът за мен, ще бъде музика,
която ще изпееш, нежно и красиво.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
