Събудих се днес във София,
когато слънцето изгря.
Влизах в ролята на Добрия и на Лошия,
търсех златната среда.
Мислите за теб не напускаха моето съзнание.
Наум те прегръщах, а после те изгарях.
Крещях, после настъпваше мълчание.
Спомените долитаха - усмихвах се, а после страдах.
Колко пъти в свойте мисли аз те удрях, давех и убивах.
Но никога не намерих сили да те забравя.
Умът ми те убиваше, но със сърцето те обичах.
Опитвах се, ала не можах да те намразя. ...