Спонтанно
Ще те изгубя в този стих,
ще те оставя,
като въпрос
на някой ръб на времето.
Ако усетиш, че ти липсвам,
нямаш право
да докосваш
ранимото, което бях до вчера.
Да ме забравиш искам,
да не помниш
пенливото
във речното ми име.
Сънят е ръкостискане
на две предчувствия,
че бъдещето има свое минало.
Не ме сънувай повече,
Недей!
Не ме затваряй в рамките
на своя поглед.
Мини през спомена.
След този времедел
ме наречи за краткост
ничий огън.
Излей ме във червеното
на този залез.
Забрави,
че си ме срещал някога
по изгрев.
От този ръб на времето
напръстник сол във хаоса
хвърли.
Зад рамото си.
Да не ме усещаш.
А думите,
във хладина на камък,
на дъното на името ми
ще заоблят
изостреното чувство,
че ме няма
и неистово
ще чакат
в някой стих да ги оборя...
ще те оставя,
като въпрос
на някой ръб на времето.
Ако усетиш, че ти липсвам,
нямаш право
да докосваш
ранимото, което бях до вчера.
Да ме забравиш искам,
да не помниш
пенливото
във речното ми име.
Сънят е ръкостискане
на две предчувствия,
че бъдещето има свое минало.
Не ме сънувай повече,
Недей!
Не ме затваряй в рамките
на своя поглед.
Мини през спомена.
След този времедел
ме наречи за краткост
ничий огън.
Излей ме във червеното
на този залез.
Забрави,
че си ме срещал някога
по изгрев.
От този ръб на времето
напръстник сол във хаоса
хвърли.
Зад рамото си.
Да не ме усещаш.
А думите,
във хладина на камък,
на дъното на името ми
ще заоблят
изостреното чувство,
че ме няма
и неистово
ще чакат
в някой стих да ги оборя...
© Бистра Малинова All rights reserved.
