BlueDust (V) BlueDust (V)
72
Jan 12, 2008, 8:06 AM

Спонтанно

  Poetry » Love
945 0 1
Скитам се безцелно,
из нощната тъма,
опиянен от бекрайна самота...
Преглътвам поредната чашка,
вкусвам поредната черешка
... мартини...
Удовлетворен от завоевания поредни?!
Весел смях звънти,
искаш да боли?!
Подай ръка и забрави
за отминалите дни.
Почувствай "тук и сега",
миг от вечността,
... сладка самота
разроши моята коса...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© V All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0