Aug 29, 2012, 11:41 AM

Спор

  Poetry » Love
838 0 0

Поспорих със дама аз днес

какво е любовта във живота.

Задълбали във спора, та чак до нощес,

стигнахме до вярата, кръста, Голгота.

 

Спореше нервно, потропваше с крак -

противоречива, злобна, надменна.

Разголена, пищна в интимния мрак,

с усмивка фалшива на уста неотменна.

 

Във спора се стигна от майка и бог, 

до низости, голота и сърбеж.

Кой превърна любовта във порок

или в недостоен пладнешки грабеж.

 

За женския устрем към пари и към  власт.

Нямащи свян, смиреност и срам.

Запленени от похот и страст.

На дупето пише: „аз обичам“ със плам.

 

Превърнали любовта във порок.

В познатата до болка изгода.

В един обезмислен живот за залог,

във който глупостта е на мода

 

http://www.vbox7.com/play:0b868c1ba0

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Динко Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...