29.08.2012 г., 11:41

Спор

836 0 0

Поспорих със дама аз днес

какво е любовта във живота.

Задълбали във спора, та чак до нощес,

стигнахме до вярата, кръста, Голгота.

 

Спореше нервно, потропваше с крак -

противоречива, злобна, надменна.

Разголена, пищна в интимния мрак,

с усмивка фалшива на уста неотменна.

 

Във спора се стигна от майка и бог, 

до низости, голота и сърбеж.

Кой превърна любовта във порок

или в недостоен пладнешки грабеж.

 

За женския устрем към пари и към  власт.

Нямащи свян, смиреност и срам.

Запленени от похот и страст.

На дупето пише: „аз обичам“ със плам.

 

Превърнали любовта във порок.

В познатата до болка изгода.

В един обезмислен живот за залог,

във който глупостта е на мода

 

http://www.vbox7.com/play:0b868c1ba0

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...