29.08.2012 г., 11:41

Спор

840 0 0

Поспорих със дама аз днес

какво е любовта във живота.

Задълбали във спора, та чак до нощес,

стигнахме до вярата, кръста, Голгота.

 

Спореше нервно, потропваше с крак -

противоречива, злобна, надменна.

Разголена, пищна в интимния мрак,

с усмивка фалшива на уста неотменна.

 

Във спора се стигна от майка и бог, 

до низости, голота и сърбеж.

Кой превърна любовта във порок

или в недостоен пладнешки грабеж.

 

За женския устрем към пари и към  власт.

Нямащи свян, смиреност и срам.

Запленени от похот и страст.

На дупето пише: „аз обичам“ със плам.

 

Превърнали любовта във порок.

В познатата до болка изгода.

В един обезмислен живот за залог,

във който глупостта е на мода

 

http://www.vbox7.com/play:0b868c1ba0

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...