Спрели мигове, пречистващи
Спрели мигове, пречистващи
Сняг на изцеление вали,
на земята раните покрива.
Сняг на изкупление искри -
на душите мъките попива.
Аз, като дете протягам длан
към звездите, грейнали в небето,
с плах възторг, в очакване и блян,
а навън е чисто, бяло, светло...
Призивен камбанен звън ехти,
миг притихване... и възглас еква,
че Спасителят ни се роди -
нека в нас надеждата не секва!
Спрели, дивни мигове, пречистващи,
белите копнежи пак разлистващи!
© Цвети Йорданова All rights reserved.
