Не, няма как да я изпусна
Каква снага! Направо чудо!
Очите ми изтекоха по нея.
Сърцето ми затупка лудо.
Направо да я съблека копнея.
По хълбок легнала, невинна,
на слънце кротичко заспала.
И като ток през мен премина
ищах за прелестното тяло.
С нарастващ трепет я оглеждам,
докосвам с поглед, не със длани.
Тя сред красавиците се нарежда,
не мога безразличен да остана!
И виждам се - посягам нежно.
Насладата наум предвкусвам.
Самата красота и свежест!
Не, няма как да я изпусна!
Със магданоз, оцет и олио,
и сол, и лук ще я покрия!
А после...О, прекрасна моя!
Изпиваш не една ракия!...
© Роберт All rights reserved.
Прегръдки!
