Срамниче
С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста.
Било черно цвете. Само
бял венец крепял средата.
От година на година
побелявали листата.
„Срамниче” – така за него
във легенда се говори,
А кога срамът изчезнал
и до днес за туй се спори...
Стрък от дебрите в Балкана,
пил водите на Огоста,
в Тракия за теб донесох.
Майко моя, срещай госта!
Нека вятърът тракийски
листите да разпилее!
Стръкът в бяло е разцъфнал,
а легендата немее...
С тръпнещи ръце полагам
аз на гроба майчин стръка.
Твоята легенда, мамо,
пак остава си заръка...
© Стойна Димова All rights reserved.
