Срамниче
С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста.
Било черно цвете. Само
бял венец крепял средата.
От година на година
побелявали листата.
„Срамниче” – така за него
във легенда се говори,
А кога срамът изчезнал
и до днес за туй се спори...
Стрък от дебрите в Балкана,
пил водите на Огоста,
в Тракия за теб донесох.
Майко моя, срещай госта!
Нека вятърът тракийски
листите да разпилее!
Стръкът в бяло е разцъфнал,
а легендата немее...
С тръпнещи ръце полагам
аз на гроба майчин стръка.
Твоята легенда, мамо,
пак остава си заръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
