С Р А М Н И Ч Е
Стрък от дебрите на Хемус,
пил водите на Огоста,
нося с болка спотаена
и човешка мъка проста.
Било черно цвете. Само
бял венец крепял средата.
От година на година
побелявали листата.
„Срамниче” – така за него
във легенда се говори,
А кога срамът изчезнал ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация