Сребърни мои - вървете си с мир!
Сребърни мисли
на чаша обич с парфе
Сребърни нишки
изплитат в листата
сянка на мисъл и нежна печал,
сребърни струни
докосват душата,
тихо събуждат нечакана жал.
Сребърни мисли
в глава уморена
идват неканени, сядат до мен –
притчи нашепват
за дни укротени,
за мъдрост, за старост-нерадост и тлен.
Мислите сребърни
гостоприемно
каня на чашка обич с парфе.
Те укорително
втренчени в мене,
твърдо отказват ми: „Обич ли? Не!”
Виж, за парфето
не мислиха много:
„Бива!” (на сладко наблягаха май!)
Аз пък налях си
уж мъничко обич,
а чашата моя препълних докрай.
Жадно отпих,
че суха душата
усетих от този тъй стресов момент.
Преполових,
но с ужас видях как
чашата пак се напълни пред мен.
Пия до дъно –
пак пълна остава…
Може би някой си прави шега?
Може би ангел
и дявол наддават
вече за бедната моя душа.
Нека! С препълнена
чаша ще пия
обич и щастие на земния пир.
Сребърни мисли,
похапнахте вие,
време е, хайде, вървете си с мир!
© Венета All rights reserved.
))) Иронията е задължителна - или поне чувството за хумор! Без тях ще ни нападнат едни сребърни, пък...не му е времето още! Благодаря, Наташа! Весел празник!