Отдавна в хорската пустиня
аз бродя твърдо в нощ и ден.
И времето така отмина...
На чувствата предсмъртен тлен
затопля още в мрачината
гърдите ми и младостта.
Дали ще се спаси душата
от сливане със общността..?
септември 1989 г.
© Лъчезар Цонев All rights reserved.