Сред мрака

Sep 11, 2016, 1:44 PM

Poetry » Other

736 0 2

Все още криволича без посока:
сам-сама със своите сълзи.
Те бяха прави: аз съм неспособна
да изпълня техните мечти.

Искаха да бъда просто шепот-
сред сенките и мрака да вървя...
аз замлъкнах-замлъкна и поетът,
който с всяка стъпка очаква да умре.

Очаквах само твоята утеха,
че когато падна, ще ми подадеш ръка...
Но...вече всичко ми отнеха,
а ти? Ти просто се изсмя.

Гледаше през поглед на материалист:
очите ти вдъхваха студенина-
аз отдавна бях сама;
просто есенен, отронен лист.

И ти ме стъпка без капка жал дори:
грешах-ти беше като тях.
Не ми помогна: просто продължи,
оставяйки ме в мрака да вървя...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-09-11T19:30:55+03:00

Много се лутат в мрака, но ще намерят верния път.
Рори (Аврора)

2016-09-11T17:26:32+03:00

В края на мрака винаги има светлина! Отвори вратата! Много хубаво и въздействащо стихотворение!