Сред мрака
Все още криволича без посока:
сам-сама със своите сълзи.
Те бяха прави: аз съм неспособна
да изпълня техните мечти.
Искаха да бъда просто шепот-
сред сенките и мрака да вървя...
аз замлъкнах-замлъкна и поетът,
който с всяка стъпка очаква да умре.
Очаквах само твоята утеха,
че когато падна, ще ми подадеш ръка...
Но...вече всичко ми отнеха,
а ти? Ти просто се изсмя.
Гледаше през поглед на материалист:
очите ти вдъхваха студенина-
аз отдавна бях сама;
просто есенен, отронен лист.
И ти ме стъпка без капка жал дори:
грешах-ти беше като тях.
Не ми помогна: просто продължи,
оставяйки ме в мрака да вървя...
© F. G. R. All rights reserved.
