Oct 25, 2011, 11:01 AM

Среднощна картина

  Poetry » Love
2.1K 0 5

Силуетa твой в нощта рисувам -

устни страстни, очи красиви...

Спомен изниква как ги целувам,

нежен спомен в дните сиви.

 

Продължавам в мрака да рисувам -

лице лъчезарно, коси прекрасни...

Отново тази вечер тях бленувам

със сърце на тях подвластно.

 

Още в мрака лика ти аз рисувам,

пръсти нежни, черти изящни...

И тази вечер по тях тъгувам

със болка, в мен пълзяща.

 

И ето в мрака разкошна картина

със ръцете свои сътворих,

но на това способни са мнозина,

защото толкова красива си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станчо Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...