Oct 25, 2011, 11:01 AM

Среднощна картина

  Poetry » Love
2.1K 0 5

Силуетa твой в нощта рисувам -

устни страстни, очи красиви...

Спомен изниква как ги целувам,

нежен спомен в дните сиви.

 

Продължавам в мрака да рисувам -

лице лъчезарно, коси прекрасни...

Отново тази вечер тях бленувам

със сърце на тях подвластно.

 

Още в мрака лика ти аз рисувам,

пръсти нежни, черти изящни...

И тази вечер по тях тъгувам

със болка, в мен пълзяща.

 

И ето в мрака разкошна картина

със ръцете свои сътворих,

но на това способни са мнозина,

защото толкова красива си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станчо Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...