Среднощна картина
Силуетa твой в нощта рисувам -
устни страстни, очи красиви...
Спомен изниква как ги целувам,
нежен спомен в дните сиви.
Продължавам в мрака да рисувам -
лице лъчезарно, коси прекрасни...
Отново тази вечер тях бленувам
със сърце на тях подвластно.
Още в мрака лика ти аз рисувам,
пръсти нежни, черти изящни...
И тази вечер по тях тъгувам
със болка, в мен пълзяща.
И ето в мрака разкошна картина
със ръцете свои сътворих,
но на това способни са мнозина,
защото толкова красива си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станчо Станчев Всички права запазени
