Силуетa твой в нощта рисувам -
устни страстни, очи красиви...
Спомен изниква как ги целувам,
нежен спомен в дните сиви.
Продължавам в мрака да рисувам -
лице лъчезарно, коси прекрасни...
Отново тази вечер тях бленувам
със сърце на тях подвластно.
Още в мрака лика ти аз рисувам,
пръсти нежни, черти изящни...
И тази вечер по тях тъгувам
със болка, в мен пълзяща.
И ето в мрака разкошна картина
със ръцете свои сътворих,
но на това способни са мнозина,
защото толкова красива си!
© Станчо Станчев Всички права запазени