Среднощна любов
Заспиват светофарите, бистрото,
часовникът над градския площад.
А твоите зеници като котка
откриват котарак и дават знак.
Нощта облича звездната си дреха,
а ти събличаш своята без свян.
Вървим по пътя Млечен през небето,
започващо от чуждия таван.
Нощта ни се подсмихва иронично
през тази капандура без перде:
играта ни е малко неприлична
за лунна нощ, но в тъмната – не е.
Не ме ядосват този град, луната
и слънцето, изгряло изведнъж.
Разбирате ли, аз открих Жената,
а тя самата имала си мъж.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
