milanov1 (Иван Миланов Шопов)
69 0
May 13, 2009, 9:28 AM

Среднощна любов 

  Poetry » Love
848 0 5

Заспиват светофарите, бистрото,

часовникът над градския площад.

А твоите зеници като котка

откриват котарак и дават знак.

 

Нощта облича звездната си дреха,

а ти събличаш своята без свян.

Вървим по пътя Млечен през небето,

започващо от чуждия таван.

 

Нощта ни се подсмихва иронично

през тази капандура без перде:

играта ни е малко неприлична

за лунна нощ, но в тъмната – не е.

 

Не ме ядосват този град, луната

и слънцето, изгряло изведнъж.

Разбирате ли, аз открих Жената,

а тя самата имала си мъж.

© Иван Миланов Шопов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??