Среднощни терзания
На всекиго прощавам за обидите -
За радост времето в река приижда,
за да забравя болката и думите,
тя със ръка тъгата ми приглажда.
Не се терзая за допуснатите грешки,
било е писано,така да бъде...
но още много силно в мене срича
чувството, че вече някъде било е.
Усещането, че нося много дълго
една любов по-страстна и от залеза,
и по-красива, по-нежна и от изгрева.
Трябваше във тоз живот да я намеря,
не в някой друг отминал или следващ,
тя тихичко зовеше ме да следвам
заветът и да бъда с нея...
Не я познах, или пък тя е закъсняла...
защото често будя се среднощ насън,
когато се събудя, разбирам, че била е
единствено и само в моят сън...
Ала не мога да заспя, когато
пулсира буйно в моята плът,
любов такава, по-огнена от дявола,
по-истинска е от ангелският кръст.
И аз притихвам, в дланите си свити.
Зова за прошка... Бог е милостив!
На всички ли простих за грешността си?
Дано и Бог на мене да прости!
За радост времето в река приижда,
за да забравя болката и думите,
тя със ръка тъгата ми приглажда.
Не се терзая за допуснатите грешки,
било е писано,така да бъде...
но още много силно в мене срича
чувството, че вече някъде било е.
Усещането, че нося много дълго
една любов по-страстна и от залеза,
и по-красива, по-нежна и от изгрева.
Трябваше във тоз живот да я намеря,
не в някой друг отминал или следващ,
тя тихичко зовеше ме да следвам
заветът и да бъда с нея...
Не я познах, или пък тя е закъсняла...
защото често будя се среднощ насън,
когато се събудя, разбирам, че била е
единствено и само в моят сън...
Ала не мога да заспя, когато
пулсира буйно в моята плът,
любов такава, по-огнена от дявола,
по-истинска е от ангелският кръст.
И аз притихвам, в дланите си свити.
Зова за прошка... Бог е милостив!
На всички ли простих за грешността си?
Дано и Бог на мене да прости!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
