Sep 25, 2013, 10:32 PM

Среща (На майка ми) 

  Poetry
608 0 10

Иззад острите пръсти на зимния ден

се заражда копнежът за лято.

Ти раждаше вяра –

всъщност раждаше мен

в онзи петък. И заедно плакахме.

Ти – за всичките бъдещи грешки.

А пък аз – за всичките разкаяния.

Ти – със своите тънички плéщи.

Аз – с вселенските си познания.

И видя всичко в мен, сякаш че ме позна.

В тишината порасна мълчание.

Аз забравих, че плаках. Че много боля.

После - всички вселенски познания.

Но се срещахме пак – чисто нови, добри,

за да скършим хатъра на зимата:

аз – помъдряла в студените дни,

и ти – устояла на климата.

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??